Езикът е система от знаци, чрез които хората се разбират помежду си.
Езикът на българския ресторантьор е система от знаци, от които туристът не разбира нищо.
Неофициалната класация на безумни преводи на менюта засега се оглавява от Банско. Там “Запечен бански старец” бе преведен на английски като “Constipated old man from Bansko”, което означава “Старец от Банско със запек”. Доста апетитно, нали?
На второ място е друг гениален превод – “Пържен бял амур”, който се превръща във “Fried white cupid”, тоест “Пържен бял купидон”.
Англоговорящият турист ще си помисли, че у нас ядем ангелите на любовта, а уточнението “бял”, вероятно означава, че имаме и червени, и зелени, а може би и черни амурчета.
Макар и далеч от тези постижения, ресторантьорите в черноморските курорти също се стараят да заблудят максимално чуждите туристи. Ето няколко примера от това лято в Созопол.
Масово на черните дъски пред ресторантите се обявява “wine glass”. Това означава “винена чаша”, а не “чаша вино”, както си мисли преводачът.
Какво си мисли обаче туристът, когато види друг надпис – “chicken filled”? Може би пиле, напълнено неясно с какво? Излъгал се е. Оказва се пилешко филе. Макар и добре приготвено, то не е онова, което е написано на дъската.
С кюфтетата вече няма проблем, те са “meat balls”. Но какво ли означава “meat stick”? Бастун от месо? Тояга от месо? Доста еротично звучи, но ако си го поръчате, не е ясно какво точно ще ви донесат. Може би шишче, а може и да е кебапче. Ако е второто, с него се полагат основите на еротичния подход в езикознанието.
Върхът на мързела на преводача обаче е едно меню, в което “пил. филе” на английски е “pil. file” – някакъв файл, но какъв – не се разбира. Още по-странното е, че по същия начин е изписано и в руския превод на менюто. Явно това ястие е интернационално и на всички езици е “pil. file”.
Виж с пицата сме наясно – проста, кратка и лесна за изписване дума. Но спагетите са трудни за преглъщане. Ще ги видите като “spagetti” или “spageti”, но почти никога “spaghetti”, както ги пишат италианците. Ама карай да върви – и без това италианци в Созопол не идват.
Във винените листи засуканият сорт “гевюрцтраминер” учудващо е изписан правилно на български език. Но кой знае защо българският сорт мавруд се превръща в “маврут”. Това явно е за заблуда на българските летовници.
Иначе няма лъжа, няма измама – в Созопол има и “property shop”! Най-обикновена агенция за недвижими имоти. Но внушението е убийствено – чужденецът ще си помисли, че имаме и супермаркети, и хипермаркети за имоти. Изобщо, продаваме имотите като клечки за зъби. Цените им обаче съвсем не са магазинерски.
За шофьорите липсата на указателни табели е абсурд. Но наличието на безсмислени табели е още по-абсурдно. Като например тази: “PARKING. DO NOT PARK HERE!”. Значи това е паркинг, на който не се паркира?!
Ако видите по улиците на Созопол туби с вода или столчета, не си мислете, че местните хора са ги оставили за удобство на туристите – да се поосвежат в жегата или да поседнат. Това са знаци за запазено място за паркиране.
Неграмотността крещи от всеки ъгъл. Дори на плажа, където няма ъгли. Там продавач на гевреци бодро се провиква: “Айдиии, на бати Бойко гиврекааа!”. А сега, де!? Какво ли означава това? Чужденците няма как да схванат рекламното послание. Но българите са озадачени. Дали това е сексуална закачка? Или сериозна финансова критика заради голямата дупка в държавния бюджет? А може да е елементарна предизборна провокация?
Каквото и да е, то не може да се сравни с миналогодишни метафори на продавачи на варена царевица, които рекламираха стоката си като “Кочанът на Дейвид Бекъм” и “Зърната на Памела Андерсън”.
Но какво да се прави – сега на мода е премиерът Бойко Борисов и на него се пада дупката на геврека.
Какво ще кажеш за това? Какво съдържа твоят списък, освен всички вариации на cafe, cofe, kofe, kafe, coffe, cofee…