Много се стреснах, когато видях какво се случва по улиците. Аз винаги съм бил социално активен човек, събирал съм подписки по улиците през 90-те, бил съм на почти всички демонстрации, шествия и протести, свалял съм правителства и съм търсил подкрепа за каузи…

коалиция

Но това, което става в момента, има за мен няколко измерения, които бих искал да споделя:

1. Хората са на ръба на своето търпение и се самоорганизират. Това е нормално и задължително. Моята последна сметка за ток е два пъти по-висока от предишната и писахме до ЧЕЗ, търсихме съдействие… няма такова. Напълно разбирам хората, които не могат и НЕ ИСКАТ да плащат тези високи сметки. И протестът е напълно основателен и аз го подкрепям, макар да не мога да присъствам лично.

2. Пълна липса на пазарно мислене: при високата сметка веднага се надигна старото мислене – виновни са ЕРП и трябва да ги изгоним, а да дадем отново на корумпираната, неспособна администрация на държавата да управлява и разпределението на енергията. Не са виновни ЕРП сами по себе си, а САМАТА ДЪРЖАВА, защото тя трябва да позволи конкуренция, да даде лицензи на много повече играчи на пазара, за да могат хората да избират доставчик и това ще доведе до нормализиране на цените. Не се събаря монопол със създаване на нов: държавен. Една жена буквално ме втрещи, когато се изправи с цялата си злоба и гняв да обвини директора на едно от ЕРП-тата, че получавал 20 000лв заплата, а тя 180! Това е абсурдно мислене, наследено от комунизма: нямаш право да си богат, трябва всички да сме еднакви! Всеки има право да получи това, за което се е договорил. Ако смяташ, че този човек е откраднал тези пари, докажи го. Но не обвинявай човек, ако нямаш доказателства. А ако самият ти не знаеш как да продадеш труда си, не се сравнявай с този, който знае. Въпрос на отговорности, мащаби, възможности, умения, договорености… не искам да навлизам в тях, но МРАЗЯ, когато се обвиняват и заклеймяват тези, които получават реални пари за труда си.

3. Комунизмът със своята идеология е пропил маси от хора, които са лесно манипулируеми. Когато се зададе проблем, не се търсят решения, а се линчуват „виновните“ (а вина нито се разследва, нито се доказва, защото в България ВСЕКИ Е ВИНОВЕН до доказване на противното). Нужно е само шепа хора от съответна партия (подозирам БСП и Атака, макар да нямам доказателства), които да подхвърлят лозунг и тълпата да излее своя гняв и недоволство в неправилна посока. Болшинството искат ре-национализация на електроразпределението, което е пълен абсурд! Това няма да поевтини тока. Напротив, ще ни вкара в още повече дългове, защото заради политически ходове и популистки обещания ще видим краткотрайно поевтиняване, което ще сложи бреме на финансово робство върху децата и внуците ни.

4. Пълна липса на лидерство: една група хулигани, които са платени да създават безредици по много обществени прояви и събития, могат да доведат до насилие, а организаторите на протестите не знаят как и нямат смелостта да се разграничат, да прекратят анархията и да поведат вместо да бъдат завличани в една или друга посока по съответна поръчка.

5. Правителството не знае как да поеме отговорност и да се справи с проблема. Оставките в момента няма да решат проблемите, ако не се предприемат действия. ГЕРБ за пореден път ми доказва, че няма визия и стратегия да води, а май дори не може да реагира. Очаквам силни лидерски решения за справяне с проблемите, а май това правителство не е способно на такива.

Мога още доста да изтъкна, но ми се иска да чуя какво мислите и вие.

Не е редно в момент, когато цялата страна се тресе, да нямаме мнение и да не знаем какво искаме, нали? Лично аз съм притеснен от това накъде се движат нещата. А ти?

Вашият коментар