думите

Силата на правилното, а не на позитивното мислене

Един от най-видните пионери в областта на Ум-Тяло медицината, онкологът д-р О. Симънтън, даде уникална перспектива върху мисленето и лечението. Преди известно време му бяха задали въпрос кои хора имат по-голям шанс да се излекуват от рак. Явно беше, че човекът искаше да чуе отговор от вида: „Естествено, тези, които мислят позитивно.“ Но д-р Симънтън не даде такъв отговор. Вместо това той отговори, че позитивното мислене (от типа „аз съм излекуван“) всъщност препятства процеса на изцеление точно толкова, колкото и негативното мислене („умирам, няма надежда за мен“). Това, което може да промени нещата, той нарече „реалистично мислене“. Когато човек може да каже на себе си, че е направено всичко възможно и той/тя прави всичко по силите си да бъде по-добре и по-здрав всеки ден, той/тя прекрачва прга – от сферата на добрите пожелания в измеренията на възможностите, там, където съществува истинската надежда.

Аз често се моля (както, вярвам, правят повечето от вас): Боже, дай ми мира да приема нещата, които не мога да променя, смелостта да променя нещата, които мога и мъдростта да разпозная едните и другите.

За мен това е наистина обнадеждаващо. Това ми дава реална доза отговорност, защото разбирам, че аз мога да направя определени неща, но не всичко. Мога да направя това, което е по силите ми и ще го направя. Мога да си представям как ще се чувствам, когато оздравея и това ще ми помогне. Мога да ползвам подходящи лекарства (аз предпочитам класическата хомеопатия). Мога да се моля. Мога да се храня правилно. Мога да спя достатъчно, да работя с мярка и да почивам активно. Мога да избера да прощавам и да пазя сърцето си от огорчение. Мога да ползвам всички средства, с които разполагам, и да върша правилните неща с цялата си сила.

Но това, което не мога да направя, е да излъжа себе си. Не мога да използвам мислите си, за да манипулирам другите, да създавам възможности там, където ги няма, или да трупам купища пари в една разтресена икономика, просто защото „аз го заслужавам“. Не мога да се преструвам, че всичко има смисъл и че в мен е причината за всяко страдание. Не мога да „изчистя сметките“, когато в цялата вселена нещата не са съвсем логични. Не мога да повярвам, че едно дете, почти убито от своите родители, заслужава това поради нещо, което е направило.

Не мога да повярвам, че младата жена, която се „довлече“ от Южна Африка чак дотук „заслужава“ болката си. Вместо това мога да повярвам, че с правилна помощ и търпение, тя може да намери начин да се справи с нея и дори да я превъзмогне напълно. Когато за последен път получих писмо от нея, беше създаден фонд от хора, с които се беше срещнала, които искаха да помогнат на нея и на детето й да заживеят спокойно. Това беше спонтанен и неочакван жест на добрина, точно когато тя беше загубила всяка надежда.

Вярвам, че добри неща се случват, точно както и лоши – по мистериозни и неочаквани начини. Вярвам с цялото си сърце, че всичко наистина има причина, че мога да имам лично взаимоотношение с моя Създател и че всичко, което е неправилно, може да се поправи. Но не съм аз тази, която казва как и кога. Междувременно, докато очаквам това да се случи, аз яхвам вълната на добрите и лошите неща, които се случват, без да обвинявам хора и обстоятелтва, нито да вадя философски инструменти, за да оправдавам себе си.

В документалния филм „Какво наистина знаем?“ един от лекарите казва, че му е било много трудно с афоризмите и, за да го перефразирам, той каза, че ги намира за блудкави и недостоверни. Това, което той можел да казва за себе си и да му дава надежда и кураж, да го стимулира да работи упорито по своето изцеление, била простичката идея: „Винаги можеш да се изненадаш колко добре може да се окаже всчико в крайна сметка.“

via wordsaremedicine.com

Автор: Джудит Акоста, виден психолог и терапевт, автор на книги за справяне с травма, депресия и страх, консултирала хиляди жертви на насилие и пострадали от 9/11, говорител и коуч на много бизнес семинари, сред които Крафт и много други.

Много ми хареса начинът, по който Джудит го казва.

Има толкова много „напъни“, свързани с позитивното мислене от хора, които са напълно негативни, уплашени и наранени, но искат да поддържат онзи имидж на човека от огледалото, който винаги са искали да бъдат. Защото всички гуру-та днес казват, че това е ЕДИНСТВЕНИЯТ начин да успееш: БЪДИ позитивен и СТОЙ позитивен…

И, ако не успееш, ВИНАТА Е ТВОЯ!

Боже опази!

Старите трикове на манипулация и промиване на мозъци, същата вина, с която сме се борили през целия си живот…

Аз вярвам, че за да вземеш решение и да продължиш напред, не е нужно да бъдеш позитивен, а е нужно да бъдеш СЕБЕ СИ! Просто намери правилните хора, които те харесват такъв, какъвто си и ти помагат да вървиш напред и нагоре.

Не е ли това смисълът на живота в крайна сметка?…

Вашият коментар