супер палечка

Блясък, разкош, светлините на прожекторите… Ето я!!! ИДВА!!!

На хоризонта изгрява нова звезда, супер-нова… Блестяща, красива, заслепителна, шеметна… Лъскава кола, червена хипер-скъпа рокля, буйна руса коса, кристални пантофки, диаманти… Всички символи на успеха…

Всички камери и микрофони се насочват към нея, за да научат тайната на нейния бляскав успех.

„Кажете ни, как постигнахте всичко това за толкова кратко време? Имате ли рецепта?“

„Ами… как да ви кажа… всичко стана толкова бързо, толкова лесно… Просто късмет, карма… Аз само си играя… Животът е игра… Обичайте се! Мислете позитивно! Успехът сам ще дойде. Пожелавам го на всеки…“

Ха! Не очаквах да чуя това! Че то това го казва едно дете на 5-годишна възраст?!

Но и не очаквах тълпите да се екзалтират при такова изказване… Пак ли говорим за късмета? Пак ли успехът е само за избраните? А всички останали – кучета ги яли! Като не успяваш, твоя е вината – не си го искал достатъчно! А ако нямаш късмет, чакай го, той ще дойде… Просто бъди позитивен… И не се трогвай толкова, животът е игра!

Говори за играта на живота и за веселие на всички твои велики фенове и очаровани почитатели! НО НЕ НА МЕН!

Знам, че може би ви звучи цинично, но направо ме изкарва извън кожата, защото масово се тиражира днес – бърз и лесен успех, позитивно мислене, карма и късмет… Но защо ли се случва само на 1-2% от хората? Защото са избрани! И като не си сред тях… няма надежда за теб… ще мреш в посредственост и неуспех… И само ще цъкаш с език… Е, недей така, някой ден може и на твоята улица да изгрее слънце… Ако имаш късмет… Да бе, да!

Аз НЕ ВЯРВАМ в напомпана Палечка с големи яхти и огромни банкови сметки – инфантилна отвътре, лъскава отвън… Почакай няколко години и ще видим този „късмет“ защо я изоставя, когато поредният й мъж я пребива и изоставя, децата й стават жертва на дрога и престъпни групировки, банките вземат къщите й и имотите й… Къде отива късметът и кармата? Напуска богоизбраната?…

Сигурен съм, че си ял пиле, което е станало кокошка за 2 месеца и ти го купуваш с надеждата, че ще ядеш месо. Е да, ама не! Ядеш стероиди и антибиотици. Докато го готвиш, мирише на аптека… Вкус? НЯМА!!! Или по-скоро, не можеш да го определиш. НО ОПРЕДЕЛЕНО НЕ Е МЕСО. И те боли корем, и се чувстваш зле. Това е птичи зародиш, напомпан във формата на пиле, с много изкуствени съставки…

Не искам синтетичен и късметлийски успех, сапунен мехур! Искам нормалните принципи, които са движили света хилядолетия – едно семе се посажда в земята, иска труд и грижи, за да пусне корени, да израсне растение, да цъфне, да бъде опрашено от пчелите, да роди плода си… Нужно е ВРЕМЕ!!! И грижи, и работа.

В такъв успех вярвам аз, а не в синтетика, в силикони, в химикали, в заместители и подобрители… 

Искам ИСТИНСКИ ЖИВОТ, който мърда и кипи от сила, а не инфантилни подобия и напомпани уродства… зомбирани и омаяни, изкуствено ухилени и по холивудски-мотивирани зомбита…

В какъв свят живеем, щом се възхищаваме на временен успех и на късмет, на лъскави играчки и големи чекове, а не гледаме ПРИЧИНИТЕ за успеха и принципите, които биха позволили този успех да бъде повторен?… От всеки, който ги приложи…

ЕДИН МЪДЪР ЧОВЕК БЕШЕ КАЗАЛ: „УСПЕХЪТ ОСТАВЯ СЛЕДИ ПО ПЯСЪКА… ПО КОИТО МОЖЕШ ДА ХОДИШ…“ А не стъклени пантофки…

Автор: Георги Александров

Вашият коментар