татко

Днес почина баща ми.

Той не беше перфектен баща: допусна много и големи грешки, пропусна много възможности…

Но аз се гордея с него: на зряла възраст пое отговорност за своя живот, направи крачки да промени себе си и отношенията си.

Знам, че не му беше лесно.

Призна си слабостта си, призна си колко му е трудно да се променя на тези години…

И с това спечели отново сърцето ми.

Вчера, когато го чух за последен път, звучеше като човек, който знае, че краят идва. Но не беше отчаян, не беше уплашен. Беше СИЛЕН!

Моят баща беше силен човек, и имаше голямо сърце…

Хората казват, че не си избираме роднините, но ако можех, бих си избрал отново същите.

Обичам те, татко! Липсваш ми! Винаги ще те помня! И ще се гордея с теб!

Твоят син…

Вашият коментар